Или как една някога велика държава попада под дългогодишна окупация заради разединението на собствения си народ.

В края на 17 век Полско-Литовската държава (Rzeczpospolita) достига може би своя политически и икономически връх. Страната е най-голямата в Европа (1.2 млн. кв. км). Владетелят й Собиески се е прославил като Спасителят на Европа след разгрома срещу османците край Виена през 1683.




(карта на Полско-Литовската държава, наречена Rzeczpospolita)

След всеки връх обаче следва падение. То започва с избирането на саксонеца Август Силни за крал на Полша. Монархията в Полша не е била наследствена, и по тази причина е имало различни кандидатури за "позицията". Август печели, а това е началото на края. Полша се включва във Великата северна война (на страната на Русия), спечелена в крайна сметка от Русия на Петър Велики. В Полша обаче се ражда силна опозиция срещу краля-саксонец. Още в началото на войната, Виелкополския войевода Лешчински се обявява на страната на шведите и претендира за полския трон. В крайна сметка се стига до гражданска война между Август и шляхтата (аристократите), която е спряна с усилията на Петър Велики. Това е и началото на руския протекторат над Полша, който се изразява в диктуване на външната й политика. Трябва да се отбележи, че в този период Полша все пак е суверенна държава.

По-късно в Полша се появяват два лагера- противници на руския протекторат и негови привърженици. Вторите смятат, че е добре за страната да е съюзена с най-силната в момента държава. Увеличаващата се мощ на Прусия обаче променя сметките. След няколко военни конфликта в центъра на Европа, включително война за полския трон, Полша се оказва заобиколена от силни държави, които имат своите интереси. Прусия и Австрия купуват полски депутати и аристократи. Русия диктува своите условия чрез своя посланик във Варшава.

След победата над Русия над османците през 1769, Австрия и Прусия заявяват пред Екатерина Велика, че искат компенсации (поради увеличената територия на Русия). Така те сключват договор за придобиване на някои области на Полша. Първата подялба (така се нарича от историците) е реализирана през 1772. Тя официално се основава на "духа на анархизъм, наличен в Полша" (имайки предвид различните политически лагери и липса на силна централна власт). Сеймът подписва договора за подялба. Полско-Литовската държава губи близо 750 000 кв. км, най-много от които присъединява Прусия (580 000 кв. км).

Отслабената власт в Полша довежда до редица предложения за реформи. Появява се идеята за по-либерално държавно устройство, което да намали властта на краля и да засили тази на Сейма. В духа на Просвещението е създадена Констутуцията от 3 май, втората конституция в света (след тази на САЩ). Твърде либералните за времето си принципи, записани в нея, събуждат недоволството на Фридрих Вилхелм Втори и Екатерина Велика. Боящи се от повторение на Френската революция, те вземат решение за извършване на нова подялба на полските земи. Договорът е сключен през 1793 г.  Сеймът заседава в Гродно, за да обсъди новият договор с великите сили. През това време руската армия обсажда Гродно и пленява най-яростните противници на подялбата. Останалите в Сейма депутати спират всякакви дискусии и мълчат. В един момент председателят на Сейма запитва депутатите дали са съгласни да удолветворят териториалните претенции на Русия, Австрия и Прусия. Той приема мълчанието като знак за съгласие. Това заседание остава в историята като "немият Сейм".

Защо полският народ допуска тези две подялби? Първо, заради борещите се един с друг лагери, някои от които симпатизиращи или на Русия, или на Прусия. Второ, заради слабата власт на крал Станислав Август, напълно наивен и неспособен да погледне в бъдещето. И трето, заради по-слабата армия в резултат на първата подялба и продължителната руска интервенция след 1772 г.  Вероятно и поляците, както и другите народности, живеещи там не са вярвали, че ще се превърнат в плячка на Великите сили. Когато разбират истината, те се опитват да организират въстание (1794), водено от ген. Кошчюшко. Въстанието трае няколко месеца. Пруските и руски войски не успяват да се справят с въстаниците цели 9 месеца. В крайна сметка обаче въстаниците се разделят на лагери- някои искат радикална промяна и премахване на монархията, а други- запазване на стария ред. Във Варшава е създаден Якобински клуб, целящ сваляне на краля. Има сериозни основания да се смята, че полските якобинци са били платени от Русия или Прусия, за да всяват хаос по време на въстанието. Техният опит е смазан от Кошчюшко, но въпреки това Варшава пада през ноември 1794, превзета най-вече благодарение на ген. Суворов. От този момент нататък руската, пруската и австрийската армии започват надпревара по заграбване на територии (250 000 кв. км). През 1795 г. Полша престава да съществува в политически план.




(кланетата след превземането на Варшава, 4 ноември 1794)


Поуките за нас? Както виждаме, Полша бива отслабена и накрая завладяна заради вътрешните разногласия, както и наличието на мнозина предатели, платени от великите сили. Дори по време на въстанието от 1794 липсва единство, което е и основният фактор за неговия провал. Дали не трябва да си дадем сметка, че в България днес се случва същото? Какво би се случило, ако утре Сърбия, Гърция и Турция поискат да направят пдообна подялба с нас? Кой ще им попречи? На кого ще разчитаме?

Впрочем поляците ако добре помня ДВА ПЪТИ ПРЕВЗЕМАТ МОСКВА, А ЛИТОВЦИТЕ ВЕДНЪЖ... поляците 1939г. зоват за поход към Берлин, обстрелват пътнически (не военен) самолет на Луфтханза, преди разбира се германците да ги атакуват и победят, а след това подчинят и владеят. За походите на поляците срещу пруси (не прусаци) срещу руснаци и СРЕЩУ УКРАИНЦИ може да се пише много...

Ще рече, представянето на полската история, като история на страна жертва е нечестно и неистинно (не пиша, че това правиш, но посочих някои детайли).

Сърбия, Гърция и Турция не биха поделили България, защото самите те се делят и са царе на деленето, отделно присъствието на България в ЕС и НАТО обричат това на неуспех.

В друг век, в друго време, в България извън ЕС или НАТО, питането ти ще е на място и време. Отговора му е ясен - след като след 1944г. България е подлога на Русия или САЩ и в по-малка степен на ЕС, тя може да бъде делена (за съжаление) от кой ли не.

Е, ясно е, че толкова голяма територия се завзема само със сила, а не с добрина и любов. Става дума за разделението в полското общество през 18 век, което има фатални последствия. Страхувам се, че при нас нещата изглеждат по същия начин- масова корупция, великите сили си купуват хора, които да им слугуват...

Интересен постинг!

Поляците поне са имали няколко полюса,които са се карали и около които се е самоопредяло и населението.При нас практически няма нищо.Нищо,г-да,пустота.Има само разни безидейни "партийки",боричкащи се за власт и една малка част от населението(стадото),обезмозъчена(турците) и купена(циганите),която играе ролята на избиратели.Всичко друго са или обезверени хора,или обезмозъчено стадо,до такава степен,че вече май му е все едно,кой ще го граби - чужд,или свой,все едно.Даже "своят" грабител е още по-жесток.Така полската държава е престанала да съществува поради взаимно несъгласие и раздори,а нашата,поради масово "остадяване" на "населението",което е още по-страшно и може би вече,невъзвратимо.

Ако трябва да сме точни, а виждам че се интересувате о от история, както личи от поста Ви, началото на края на Жечпосполита не е след 1683 г. а няколко десетилетия по - рано. Това започва с въстанието на Богдан Хмелницки, който откъсва Украйна и казаците и опитвайки се да постигне независимост и в крайна сметка свършвайки с прегръдка с Русия, и после Шведския потоп, който опустошава Полша. Победата на Собиески под Виена е подвиг, но той е само зенита на едно падение... А това колко са били разединени поляците, не знам, териториите които са били разпределени през първата и втората подялба на Полша не са били населени от етнически поляци, може би е имало поляци, но те са били малцинство... Като гледам доста често пишете за Полша, което ме навежда на факта че или живеете В полша или имате връзка с държавата /роднини, семейство/. Не е лошо и да одмените малко опит с тях и да видите тяхната гледна точка по въпроса. Аз съм го направил и мога да Ви кажа, че може да е имало някакво разединение, но не това е основната причина Полша да бъде разпокъсана от съседите си...