Постинг
03.01.2014 10:14 -
Социализмът в Полша
Все повече се убеждавам, че България и Полша са преминали през съвсем различен тип социализъм. Като цяло, в Полша хората са били по-свободни и са се стремили към повече независимост. Тук накратко ще изброя някои основни факти, които ме впечатлиха, докато четях една кратка история на Полската НР:
-До началото на 50-те години в Полша няма купонна система; няма почти никакви проблеми с доставките на хляб и месо.
-През цялото време на социализма в Полша съществуват ЧАСТНИ земеделски кооперации, които се конкурират добре с държавните кооперации (например PGR). На няколко пъти земеделците в Полша се обявяват против увеличаване на финансирането на губещите държавни кооперации.
-По време на събитията в Будапеща през 1956 г. полският народ събира помощи за бунтовниците. Цензура на практика няма, поляците знаят всичко, което се случва в Унгария. Вл. Гомулка идва на власт с обещанията да започне сериозни реформи, които обаче да не прекрачат границата, премината от унгарците.
-По времето на Едвард Гиерек (1970-80 г.) в Полша са посрещнати 3 президенти на САЩ (Никсън, Форд и Картър), подписано е важно споразумение с ФРГ, както и е приет президентът на Франция. С помощта на западни банки се правят огромни инвестиции в полската икономика. Строят се първите магистрали. Полската икономика расте с 18 % годишно. За сметка на това обаче и дълговете нарастват- през 1977 г. те са 15 млрд долара, а през 1978- 24 млр долара. Това е породено от неефективните инвестиции и липсата на прагматизъм при изпозлване на кредитите. В резултат цените скачат на няколко пъти- от 15 до 60 %, което води и до голямата стачка в Гданск през 1980 г. Месото буквално изчезва от магазините.
-През 70-те години полската телевизия започва излъчването на американски сериали.
-силно влияние на Църквата- въпреки опитите на държавата да въведе атеизъм на всички нива, хората продължават да посещават богослужения и да предават вярата и на децата си. Когато се опитах да обясня на приятелката си, че в България да ходиш на църква всяка неделя е било невъзможно, тя не може да ме разбере. Между другото, след избирането на Карол Войтила за папа през 1978 г., вече и държавата не може да спре вълната от ентусиазъм сред полските вярващи.
-разбира се, опозицията на режима, която никога не е спирала дейността си. В началото Армия Крайова (която се ражда в борбата против немските и съветските окупатори), след това- академичните и католическите среди; накрая- работническите комитети, които по-късно създават "Солидарност". Хората са се стремяли да се подкрепят по време на репресиите и да се организират в тайни сдружения. Големите стачни вълни са през 1956, 1970, 1976 и 1980.
Всичко това няма как да бъде обяснено другояче, освен с борбеността на поляците, които са се опитали да съхранят поне относителна свобода. Ако те си бяха стояли пасивно като нас, само гледайки отстрани и радвайки се на малкото, което имат, вероятно сега щеше да ги е споходил нашият "преход" с цялата му анархия, мутрокрация и слугинаж на външни сили. Но понеже ние никога не сме се съпротивлявали на социалистическата власт, сега си измисляме тезата, че тази власт никога не е била тоталитарна и не е причинила никому нищо лошо. В противен случай трябва да поемем вината за пасивността си.
-До началото на 50-те години в Полша няма купонна система; няма почти никакви проблеми с доставките на хляб и месо.
-През цялото време на социализма в Полша съществуват ЧАСТНИ земеделски кооперации, които се конкурират добре с държавните кооперации (например PGR). На няколко пъти земеделците в Полша се обявяват против увеличаване на финансирането на губещите държавни кооперации.
-По време на събитията в Будапеща през 1956 г. полският народ събира помощи за бунтовниците. Цензура на практика няма, поляците знаят всичко, което се случва в Унгария. Вл. Гомулка идва на власт с обещанията да започне сериозни реформи, които обаче да не прекрачат границата, премината от унгарците.
-По времето на Едвард Гиерек (1970-80 г.) в Полша са посрещнати 3 президенти на САЩ (Никсън, Форд и Картър), подписано е важно споразумение с ФРГ, както и е приет президентът на Франция. С помощта на западни банки се правят огромни инвестиции в полската икономика. Строят се първите магистрали. Полската икономика расте с 18 % годишно. За сметка на това обаче и дълговете нарастват- през 1977 г. те са 15 млрд долара, а през 1978- 24 млр долара. Това е породено от неефективните инвестиции и липсата на прагматизъм при изпозлване на кредитите. В резултат цените скачат на няколко пъти- от 15 до 60 %, което води и до голямата стачка в Гданск през 1980 г. Месото буквално изчезва от магазините.
-През 70-те години полската телевизия започва излъчването на американски сериали.
-силно влияние на Църквата- въпреки опитите на държавата да въведе атеизъм на всички нива, хората продължават да посещават богослужения и да предават вярата и на децата си. Когато се опитах да обясня на приятелката си, че в България да ходиш на църква всяка неделя е било невъзможно, тя не може да ме разбере. Между другото, след избирането на Карол Войтила за папа през 1978 г., вече и държавата не може да спре вълната от ентусиазъм сред полските вярващи.
-разбира се, опозицията на режима, която никога не е спирала дейността си. В началото Армия Крайова (която се ражда в борбата против немските и съветските окупатори), след това- академичните и католическите среди; накрая- работническите комитети, които по-късно създават "Солидарност". Хората са се стремяли да се подкрепят по време на репресиите и да се организират в тайни сдружения. Големите стачни вълни са през 1956, 1970, 1976 и 1980.
Всичко това няма как да бъде обяснено другояче, освен с борбеността на поляците, които са се опитали да съхранят поне относителна свобода. Ако те си бяха стояли пасивно като нас, само гледайки отстрани и радвайки се на малкото, което имат, вероятно сега щеше да ги е споходил нашият "преход" с цялата му анархия, мутрокрация и слугинаж на външни сили. Но понеже ние никога не сме се съпротивлявали на социалистическата власт, сега си измисляме тезата, че тази власт никога не е била тоталитарна и не е причинила никому нищо лошо. В противен случай трябва да поемем вината за пасивността си.
Лех Валенса: „Краят на комунизма беше го...
Дискусии около погребението на Ярузелск...
ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРЕСТЪП...
Дискусии около погребението на Ярузелск...
ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРЕСТЪП...
потвърждавам... бях там и помня
цитирай
2.
vmir -
Без зачитане на неумолимата логика, няма решаване на проблеми, няма и развитие.
29.01.2014 08:16
29.01.2014 08:16
Без нея има само преливане от пусто в празно и безсрамни уверения, че Ботев, Смирненски и Вапцаров са инициатори на печалните ни отличия спрямо поляците и реализаторите им днес ТРЯБВА да се гордеят с делата си, вместо да лежат в затвора. Съгласно което, същите инициатори на отличителните ни безумия, днес ПРОДЪЛЖАВАТ да са борци против "фашизма", и така продължаваме до си се борим и понастоящем с вятърни мелници, докато поляците си решават реалните проблеми.
цитирайМомчето го е написало ясно, точно и конкретно. Вие (No1 и No 2) се упражнявате в коментариите си в обща и нищо незначеща фразеология. Аман от навлеци. Няма ли да съберете смелост, човешка смелост, да заемете ясни позиции?
цитирайАз също съм бил няколко пъти там, през 70-те и 80-те години. В един подлез на Гданск имаше лозунг на "Солидарност". Властта беше изпратила бояджии да го заличат, но те така си бяха свършили работата, че лозунгът прозираше достатъчно добре. Друг спомен имах по време на футболен мач на Лех. Народът скандираше - Ние обичаме Лех. Разбира се, познавачите знаеха, че става дума не за футболния отбор, а за Лех Валенса.
цитирайБраво моного точна статия, особено заключителното изречение...
цитирай
