Докато ние, българите, приемаме събитията в Украйна изцяло през призмата "за Русия"- "против Русия", то хората в Полша мислят съвсем другояче. В момента царува страхът, че националистите, които вече са на власт в Киев, ще влошат украино-полските отношения. Защо?

Украинската опозиция днес не е представлявана само от гледащите на Запад Кличко и Яценюк, а също и от крайни националисти. Формуните потребители в Полша подчертават факта, че на Евромайдана се веят червено-черни знамена и се скандира „Слава на Украйна, слава на героите”. Тези прояви говорят на поляците за трагичните събития от 1943 г. в областта Волиния. Какво всъщност се случва?

 (карта на Източните окръзи, територии, населени най-вече с поляци преди 1945 г. На картата виждате броят само на убитите поляци, или по-точно- жени, деца и бебета)

Тече Втората световна война, все още без ясен знак кой ще е победител. Засега нацистите все още имат превес на Източния фронт. Украинската въстаническа армия (УПА) решава да проведе военна операция, която да прочисти териториите на Волиния от полско население. Тази борба на украинците за независимост има своята история- през 1919 г. например е обявена Западноукраинската република, която бързо обаче е поделена между Полша и СССР. Въпреки че лидерът на армията- Степан Бандера-по това време е в нацистки концлагер, операцията е проведена в рамките на няколко месеца. Според повечето историци само полските жертви са над 100 000, сред тях мнозинството са жени и деца, дори бебета. Украинските историци смятат техния брой за много по-малък (около 40 000), а полските- за много по-голям (над 150 000). При всички случаи, тази операция оставя травматични следи в психиката на оцелелите, много от които днес живеят близо до границата с Украйна.






(феновете на "Шльонск" Вроцлав: "Никога Източните окръзи не са преживявали такъв терор. За убийци няма прошка")

 

Украинските националисти са отговорни също за антисемитски погроми и за колаборация с нацистите. След края на Втората световна война Бандера бяга на Запад. В СССР е забранено да се говори за него. В независима Украйна обаче делото му се изучава като борба за национално освобождение. Той е особено почитан в Западна Украйна, където са издигнати негови паметници. През 2009 г. президентът Юшченко го обявява за Герой на Украйна, което води до остри реакции на полски и руски политици.

 

Полските политици се въздържат от твърдо застъпване за Евромайдана. Единствено партията Право и справедливост, с председател Ярослав Качински, официално организира иницативи в подкрепа на протестиращите (например протест пред руското посолство във вторник). Премиерът Доналд Туск, както и външният министър Радослав Шикорски се изразяват много умерено, заявявайки, че разчитат конфликтът да се реши чрез преговори. Полското правителство все пак оказа подкрепа на Евромайдана, което породи буря от протести във форумите  (прочетете коментарите на полски под следната статия в един от най-популярните информационни сайтове:

http://wiadomosci.onet.pl/swiat/tymoszenko-chlodno-przyjeta-w-kijowie-sonik-majdan-nie-lubi-komplementow/yvzm9  )

Повечето коментари в интернет изразяват страх от потенциално завземане на властта от страна на крайнодесните украинци, като например партията „Свобода” и движението „Десен сектор”. Наскоро от „Десен сектор” официално обявиха пред полската преса, че Украйна има териториални претенции  към разположения близо до границата град Пшемишл, както и областта около него.




(паметник на Бандера в някогашния полски град Лвов. Култът към УПА и Бандера в Западна Украйна е изключително силен)

 

Въпреки че крайно десните опозиционери са сравнително малко, тяхното присъствие на Евромайдана провокира негативни реакции в полското общество. Официално становище по този повод все още не е изразено от полското правителство, но в медиите се подчертава, че една европейска Украйна би следвало да се откаже от почитането на Степан Бандера и неговата УПА, отговорна за етническото прочистване през 1943 г, вместо да издига техни паметници и да вее червено-черните им знамена.


Личното ми мнение е, че не е редно никой българин, подкрепящ Евромайдана, да възхвалява Бандера и УПА. Пиша това, защото във Фейсбук на няколко пъти вече видях подобни възхвали, за които в Полша можете да бъдете хубаво набити. Това е същото, като някой поляк да започне да пише в интернет "Слава на Сюлейман паша", или "Смърт за баташките българи". Напълно възможно е обаче Украйна да смени националните си цветове и отново да обяви Бандера за национален герой (нещо, което Янукович не позволи).

 

мразят кръвно всички православни. немисля че бих седнал да ги съжалявам.
това си е мое мнение въз основа на лични наблюдения. а всъщност кой народ в европа харесва поляците?

Балар, мнението ти е твърде обобщаващо. В съвременна Европа хората са доста по-отворени към другите народи и религии, така че малко са хората, които "мразят". Но това си е твоя мнение, не те упреквам.

А и тук не говорим за православни. В Западна Украйна са католици. Нещо повече- покрай полския вече доста добре разбирам и украински, двата езика си приличат много.

Ето какво намирам 3 негови постинга назад ("Път, истина, живот") - "2. ИСТИНА- Който ви каже че неговите думи са прави и от който и да било бог значи лъже. Неговите думи са от корист."
Но иначе обобщава своите "истини" за поляците от името на цяла Европа. А дори не знае, че Европа се пише с главна буква. И не ще да повярва на историите за кланетата на гордите поляци от едната страна на фашистите на Хитлер и от другата страна на комунистите на Сталин. Какво по-голямо доказателство за цвета на косъма баларов?!

Хем подкрепяш Евромайдана(какво съчетание само) хем НЕ си бандеровец( които са неговата ударна сила),пък може би и НЕ си евреин(каквито са ръководителите му), пък и вероятно НЕ си олигарх(като Тимошенко).

Е такова животно нема...

ПП. Иначе истор.справка е доста интересна. Малко се знае за тези събития.
Но за отношението на поляците към православните, не сте убедителни . Да не би и Х.Сенкевич да се е объркал в "С огън имеч",както и това,че от 4,5 млн. преди ВСВ, днес в Полша са останали около 1 млн.?

и ако търсиш спор си сбъркал съществото. бъди здрав.

Данаил Димитров, аз не отричам негативни нагласи относно православието. Просто тук конретно говоря за 2 народа, които са изключително близки културно, но и също така исторически противопоставени.

Нагласата на Сенкевич е силно про-католическа, но не бива да забравяме и това, че той твори във времето на руската окупация на част от Полша. Произходът му е от едно място близо до сегашна Литва, образовал се е във Варшава и дори е преживял Януарското въстание през 1863 г. Днес православието, както и кирилицата се асоциират изцяло с Русия- уви.


Причината за относително малкия брой православни е в масовите изселвания след ВСВ- немци са изселени в Германия, украинци и бялоруси също за изселени, като те са "заместени" от поляци от Западна Украйна, сред които и предците на приятелката ми. Затова и днес Полша е една почти хомогенна нация. Не казвам, че това е много хубаво, но това е обяснението.


Между другото, през 1926-7 г. във Варшава е взривена православна катедрала, построена в началото на века от руснаците. Това е друга тема.

отличен анали
Говорил съм с поляци,, и те наистина са съ родолюбци и все още помнят кървавите събития от тогава.
Не мразят православните,
мразят руснаците и имат едно наум към украйна, която си е полска.. ;-))

интелигентни, сърдечни, забележителни. Специално за поляците даже нямам думи. Национализмът е имунен отговор на всяка култура. Заплашена ли е една култура, национализмът набира сила . Понякога обаче се превръща в автоимунно заболяване. Има ли национализъм в едно общество, търсете заплаха за него , той е имунната реакция, капсулира системата и търси крайни методи за защита. Под формата на автоимунно заболяване, обаче може да доведе до летален край, за това е важно да е винаги под контрол.