Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2016 20:58 - Quo Vadis, Polsko?
Автор: mikolaj Категория: Политика   
Прочетен: 2327 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Или в превод "Накъде отиваш, Полша?" Тук копирам интервю със З. Дзенчоловски (не съм сигурен, че името му е изписано правилно, защото не успях даго намеря в оригинал. Публикацията е с източник svoboda.org, а преводът й е публикуван в българската медия marginalia.bg. Интервюто е изключително показателно за това, защо поляците подкрепиха ПиС на парламентарните избори. Заглавието и в двата сайта НЕ ОТГОВАРЯ на съдържанието на интервюто. С червено съм маркирал най-важните твърдения.


„Путинизацията на Полша“ няма да застави Варшава да смекчи риториката си по отношение на Русия
Действията на дошлите на власт в Полша в края на миналата година политици предизвикват сериозна загриженост в Европейския съюз. Полският сейм, в който мнозинство имат дясната консервативна партия „Право и справедливост“ и нейните съюзници, прие, а президентът на републиката Анджей Дуда подписа поправки към медийния закон, които според мнозина в Европа нарушават принципите на демокрацията. В Брюксел започнаха да говорят за „путинизация“ на Полша.
Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц в края на миналата седмица нарече ситуацията в Полша „управляема демокрация в Путинов стил“. Според Шулц, с идването на новото правителство на власт в страната започва „опасна путинизация на европейската политика“. Друг европейски политик – също от Германия – Херман Етингер – предложи „Варшава да бъде поставена под наблюдението на Европейския съюз“ и вече е известно, че в средата на януари в Брюксел два пъти ще се състои обсъждане на „полския въпрос“. Варшавските политици поддържат висок градуса на реториката: в писмо до Европейската комисия министърът на правосъдието Збигнев Зебро, след като съобщава, че дядо му е воювал срещу нацистите в състава на „Армия Крайова“[1], нарича критиката на Полша от страна на Европейския съюз „опит за нов немски надзор“.
Става дума за поправки към закона за радиото и телевизията, които, между другото, предвиждат промяна на начина на формиране на ръководните органи на органи на обществените телевизия и радио и на принципите за контрол върху дейността им. С друго законодателство се променя механизма на функциониране на Конституционния съд[2]. По мнението на критиците на новата власт, от сега нататък неговата дейност може да стане в по-голяма степен зависима от изпълнителната власт. Решенията на правителството, парламента и президента предизвикаха широка вълна от обществени протести в самата Полша, макар че президентът Дуда и водачът на партията „Право и справедливост“ Ярослав Качински не загубили поддръжката на немалка част от гражданите. Варшавският публицист и политически коментатор Зигмунт Дзенчоловски, водещ сътрудник на онлайн портала OpenDemocracy в интервю пред Радио „Свобода“ разказва за измененията в обществената атмосфера, ставащи в Полша през последните месеци и се опитва да обясни причините им:
Разбира се, картината не бива да се прави по-черна, отколкото е. Това, което става в Полша, естествено, още не е диктатурата от периода на военното положение на генерал Войчех Ярузелски от 80-те години на миналия век. Тук няма политически затворници, няма цензура, никой не разгонва с палки митингите. Но, от друга страна, сред обществеността се появиха се нови сериозни въпроси към начина, по който функционира властта. Ние мислим, че има процес на нарушаване на стандартите на демокрация, към които вече сме свикнали. Под извънредно силния натиск на управляващата партия бързо, зад завесата на нощта парламентът прие закони, които нарушават демократичните принципи. Става дума за стремежа на държавата да затегне контрола върху средствата за масова информация и да внесе изменения в начина, по който функционира Конституционният съд.   Ще дам пример. Ето, встъпи в длъжност новият ръководител на полската обществена телевизия. За да го назначат, трябваше да променят закона, защото по-рано ръководителите на обществената телевизия и радио ги избираха чрез спазване на сложна конкурсна процедура. Според новия закон те се назначават от министъра на финансите и се уволняват пак от него просто с един подпис, без никаква процедура. Става дума за това, че управляващата партия реши да установи твърд контрол върху държавните медии. Това предизвиква въпроси и в партньорите на Полша от ЕС, а също и сред тази полска либерална общественост, която привикна към това, че страната й все пак върви по ясен демократичен път. Оказа се, че парламентарната република не е гаранция за това, че няма да се случат нарушения на демократичните норми.
Кой, според Вас, е в очите на обществеността е главният виновник за този рязък поврат – новия млад президент Анджей Дуда или човекът, който, както се говори, стои зад тези събития и управлява управляващата партия „Право и справедливост“ – Ярослав Качински, брат на покойния президент (2005 – 2010) Лех Качински?
Главният управляващ на процеса на промените, ръководител и духовен баща на последните промени – всичко това заедно в едно лице – е Ярослав Качински. Това е мигът на неговата политическа победа. Той се ръководи от консервативен дневен ред, иска страната да осъзнае идентичността си, иска „действителните полски ценности“ вече да не се разтварят в либералната среда на Европейския съюз. Иска поляците да си спомнят, че имат родина или отечество, че имат, според него свои собствени интереси, които не винаги са съзвучни с интересите на по-богатите страни от ЕС. Оказа се, че при определени условия такива лозунги намират поддръжници в Полша.   А на вас нещо харесва ли ви във възгледите на този политик? Или всичко, което той прави, ви е съвсем чуждо?
Неговата партия „Право и справедливост“ се ръководи от консервативно-патриотична идеология. Но тя завоюва победа на неотдавнашните парламентарни  избори защото успя да улови преобладаващото в полското общество настроение. Съвсем не всичко, което правеха техните предшественици от партията „Гражданска платформа“ се харесваше на хората тук. Имаше като че ли някаква спирачка, която пречеше да бъдат поправени очевидните грешки. Поради това на мен днес програмата на „Право и справедливост“ ми харесва отчасти. Това е, защото в нея се появи социално направление от демократичен характер: трябва да се подкрепят социално слабите, идеята за поддръжка на родителите, които в много сложни условия възпитават децата си, полския национален капитал следва да получи подкрепа от държавата, защото без нея той не може да се конкурира с монстрите от международните корпорации.
Но след като дойде на власт тази партия, ние видяхме друго. Тя стартира с натиск върху медиите, с реформа в Конституционния съд, а тези положения от програмата й, които ми се нравеха, отидоха някак на заден план. Най-вероятно главната задача е друга – укрепването на личната власт на лидера Качински. Ние живеем, и това трябва да се подчертае, в условията на студена гражданска война. В страната се провеждат многохилядни митинги в защита на независимостта на обществените радио и телевизия и в подкрепа изобщо на свободата на словото. Защото разбираме: държавната машина има на разположение инструменти за влияние и върху частните медии. Така че сме свидетели на твърде сериозен конфликт между лагера, който цени повече от всичко друго либералната програма и европейската модернизация другия, консервативния, чийто лозунги са в подкрепа на „патриотичните ценности“, като ударението пада върху усещането за национална идентичност.   В социалните мрежи видях твърде забавен каламбур: хората пишат за „орбанизация“ на Полша, това е очевиден намек за унгарския премиер Виктор Орбан, известен със своята консервативна популистка политика на евроскептицизъм. Изглежда, че Качински върви по неговите стъпки. И всичко това става на фона на скорошната визита на Орбан във Варшава, на фона на декларациите му, че Унгария ще блокира всякакви „антиполски“ мерки на ЕС. Според вас правилно ли е да се правят успоредици между случващото се в Полша и в Унгария?
Контактите с Орбан имат твърде прагматичен характер. Двамата съюзници се договориха, че всеки опит в рамките на ЕС да бъдат наложени каквито и да са санкции на Полша или да почне процедура за осъждане на антидемократичните действия в страната ще бъде пресечен от Унгария, която може да стори това при обсъждането на решения, за които е необходим консенсус на страните членки на ЕС. Така че тук има известни моменти на съзвучие между Полша и Унгария. Но ми се струва, че полския въпрос е по-сериозен: страната е по-голяма и ресурсите и са също много по-значителни от унгарските. Но Орбан, преследвайки свои политически цели, започна да се заиграва с Русия, докато Полша стои на твърди антируски позиции.
През последните години за Полша говореха като за страна, която е пример за европейски успех. И изведнъж – такъв рязък поврат. На първото заседание на новия кабинет от заседателната зала изнесоха знамето на ЕС, а то винаги стоеше там. Заседанието се проведе само с полското знаме в помещението, за да бъде подчертано, че сега полските интереси преобладават над европейските.   Впрочем трябва да се каже, че подобна тенденция можеше да се види дори в комунистическа Полша, даже вътре в комунистическия апарат. През 1968 г. в тогавашната Полска обединена работническа партия се появи една своеобразна национална фракция, която осъждаше тези, които предлагаха страната да върви по интернационален път. Тя беше ръководена от генерал Мечислав Мочар, виден член на Политбюро. И изглежда, че тези емоции са се върнали. Очевидно е, че в обществото сега има търсене на такъв род емоции, на подобни интонации. Защото историята на Полша в голяма степен е история на въстания, на кървави войни в името на националното достойнство. И ето – 25 години след дълбоката обществена трансформация се променя дневният ред на обществото, а някои решиха, че е дошло времето да си спомним, че имаме и патриотични ценности.
Вие споменахте за традиционно антируската позиция на Полша, която аз сега бих нарекъл по-скоро антипутинска. Унгарският премиер Орбан е известен като един от най-влиятелните „приятели на Владимир Путин в Европа“. В политиката се случва противоположни полюси да се сближат силно. Така че, според вас, има ли шанс резкият завой в политиката на Полша, за причините на който стана дума вече, да се отрази на „източната политика“ на Варшава?
Струва ми се, че това в Полша не може да стане. В най-близкото минало има моменти, които само изострят полско-руските отношения. Например такъв момент е катастрофата с президентския самолет през 2010 г. в близо до Смоленск (в която, да напомня, загина брата на Ярослав Качински, тогавашния президент Лех Качински). Хората, които сега дойдоха на власт всъщност са представители на ярко изразена антипутинска позиция. Спомням си отново историята. Ръководителят на нашата държава през 20-те и 30-те на миналия век Юзеф Пилсудски беше яростен противник на болшевиките, но и към противниците им, т.е. към „бялото движение“, се отнасяше съвсем не ласкаво. Той смяташе, че даже руските монархисти да се върнат на власт и някои безобразия на болшевиките да престанат, то това съвсем няма да значи, че Русия ще се откаже от претенциите си за влияние върху политическия живот в Полша. Русия е империя. Така тя се възприема в Полша, която иска да възстанови позициите си. Струва ми се, че в Полша този момент се усеща по-силно, отколкото в Унгария. Унгарците също имат своя си опит на въоръжени сблъсъци с Русия, но унгарците, за разлика от поляците, не са живели в състава на Руската империя. Затова навярно те нямат толкова силна алергия към имперските руски амбиции.
Според вас, от какво се подхранват тези изострени чувства на полски патриотизъм, тези искания за „по-полска Полша“? Има ли там някакви събития от актуалната политика, които заставят част от полската общественост, както и сегашната полска власт да провеждат тази нова консервативна политика? Кое е причината – кризата с бежанците, или бюджетните изисквания от страна на ЕС, които на Варшава й се струват неоправдани?   Това е много сложен въпрос. Изведнъж на повърхността се появиха някакви антинемски интонации и емоции. Те са обусловени от забележимото присъствие в Полша на германски банки, на германската индустрия, а също и от контрола от страна на немски концерни върху полски медии. Изобщо, от един, бих казал, натиск, немски натиск върху полския живот. У много хора има усещането, че през последните години ние като че ли провеждахме европейска модернизация, но едновременно действахме в защита на интересите на някаква европейска империя, главни представители на която са немците. Изявленията, че немците имат безкористното желание да помогнат на Полша не се приемат от част от нашата общественост, защото всъщност немците изглежда преследват някакви свои интереси. Защо Полша винаги трябва да се съобразява с тях, питат недоволните? Не, няма да живеем под диктовката на г-жа Меркел! И такива настроения има у нас.
Русия е за Полша враг, който като че го няма, тя не присъства в ежедневния ни живот. А германците присъстват. Ето, вижте: 80% от полските медии са в германски ръце, полските банки са купени от немски финансови групи и с изключение на една голяма държавна банка те всичките са в ръцете на чужденци.
В очите на „патриотите“ Полша е нещо като европейски монтажен цех, а това е под нашето национално достойнство. Проявява се един полски комплекс за непълноценност и понякога ни се иска да го компенсираме. И ето дойде време, когато хората, дошли на власт, заявяват: ние имаме намерение да се борим с него.   В ЕС има няколко „недоволни страни“, които по различни поводи се обявяват срещу единната политика на съюза в една или в друга област. Гърция е сред тях, Унгария също. Дали сега към тези страни няма да се присъедини и Полша? Освен това, като имаме пред вид значителните геополитически характеристики на вашата страна, може ли Полша да възглави този „фронт на недоволните“?
Има някои въпроси, по които Полша очевидно ще заеме по-твърда позиция. Това, например, е украинският въпрос: опитите на нашите европейски събратя да намерят някакви компромисни решения с Русия тук ще бъдат възприети с много голяма доза скепсис и критика. Аз бих се изразил така: Полша има своя си дневен ред и тя иска процеса на обединение на Европа малко да се позабави по някои вектори. Полша сега е сред тези, които смятат, че прекалено дълбоката интеграция е вредна както за нашите интереси, така и за другите страни. Вероятно сред членките на ЕС ще се намерят поддръжници на такава позиция. Новото полско ръководство се надява да има по-тясно сътрудничество с „новите страни в Евросъюза“, със страните от Вишеградската група, т.е. с Чехия, Словакия и Унгария. Всъщност аз не съм уверен, че освен Орбан, някой от лидерите на другите страни от тази група, ще откликне. Но въпреки всичко Полша има надежда за това, че ще й се удаде в партньорство с тези страни, които имат малко по-друго схващане за Европа, които имат свои, по-особени интереси в Европа, да се противопостави на „тлъстите котараци в ЕС“, разказва в интервю за Радио „Свобода“ варшавският журналист Зигмунт Дзенчоловски.
Вече цял месец всяка събота в различни градове в Полша се провеждат масови демонстрации против новата политика на правителството на страната. На 9 януари такива демонстрации, събрали хиляди участници, се състояха в 20 града, в тома число във Варшава, Вроцлав, Краков, Лодз. Основният лозунг на тях беше: „Свободни медии – свободна Полша!“. Във Варшава един от ораторите предаде привет на ръководството на Русия, защото, според него, никой не се радва повече на това, което става сега в Полша, отколкото Владимир Путин.


www.marginalia.bg/analizi/sega-polsha-e-v-sastoyanie-na-studena-grazhdanska-vojna/



Гласувай:
5



1. germantiger - Гласувах ЗА постинга, някой друг е този с отрицателния вот
17.01.2016 00:41
Важното е за поляците винаги някой друг да им е виновен като на бългаирте.

За поляците явно виновния винаги е в Москва или в Берлин.

Впрочем като едни от демографските убийци на Гемрнаия - поляците са такива, кавко реват, те искат и икономически убийци ли са, айде малко ще им е множко.
цитирай
2. mikolaj - Лаещото куче не е опасно
17.01.2016 10:00
Нормално е всяка по-бедна нация да обвинява по-богатите... Но не казвам, че е редно. Точно това казах на приятелката си- "мислиш ли, че на източните германци им е лесно? Те кого да обвиняват?"

Никой не си дава сметка, че дори при еднакви условия не всеки може да забогатее еднакво... Факт е, че протестантските нации са по-ефективни и имат най-мощна икономика.

Друг е въпросът, че сегашното правителство е известно с анти-германската си нагласа. Но нали знаеш- лаещото куче не е опасно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mikolaj
Категория: Туризъм
Прочетен: 383799
Постинги: 67
Коментари: 153
Гласове: 314
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031