Футболът носи не само вражда, но и приятелство, както се убедих в Полша. Въпреки че страната се слави с едни от най-агресивните хулигани в Европа, оказва се, че привържениците на елитни отбори са изградили обединения, съюзи и дори "братства" помежду си. Интересно е това, че по стадионите рядко се случват инциденти, и в последно време полските стадиони са се превърнали в "дружелюбна за деца зона". На градският стадион във Вроцлав всеки месец се осъществява акция "да научим децата на футболна подкрепа" (поляците й казват doping), като децата се обособяват в отделен сектор (те влизат, разбира се, безплатно) и присъстващите там "батковци" ги учат на песни и скандирания. Сред скандиранията няма такива, които да обиждат противника, както и да съдържат често използваната тук дума  к***а. 
Присъствайки на първия финален мач между "Шльонск" (Вроцлав) и "Легия" (Варшава), бях изненадан от това колко много родители с деца има в сектор "В", и то съвсем близо до агитката на гостите. А най-странното е, че зрителите се възхищаваха на агитката на "Легия", която се води най-свирепата в Полша заедно с тази на "Висла" (Краков)!!! Беше повече от странно как след края на мача много от зрителите в сектора ми гледаха с интерес радостта на феновете на гостите (победа с 2:0 за "Легия") и дори снимаха видео клипове. Вярно е, че част от публиката очевидно не знаеше дали топката е кръгла или квадратна, но е факт, че децата тук се чувстваха спокойно и безопасно.



(на снимката: феновете на "Легия" бяха гръмогласни по време на целия мач)




Феновете на повечето елитни полски отбори поддържат приятелски връзки с други фенове. И докато в България това е почти невъзможно (аз поне не знам за подобен пример), то в Полша подобно явление се възприема като напълно нормално. Бих дал 2 интересни примера: едната група фенове се нарича "тримата крале от големите градове"- това са феновете на "Шльонск", "Висла" и "Лехия" (Гданск). Приятелството им възниква през далечната 1977 г. и минава през различни фази- след един ожесточен мач през 80-те год. срещу "Висла", заради който "Шльонск" губи титлата, отношенията между тях са "замразени" за близо 6 години. През 1988 г. те са подновени, а през 1992 г. са скрепени официално. През това време отношенията между привържениците на "Шльонск" и "Лехия" се засилва, както и това между "Висла" и "Ягелония" (Бялисток). Това обаче не значи, че например феновете на "Шльонск"  и "Ягелония" са близки.
Мачовете между трите отбора се наричат "мачове на дружбата" и феновете на играещите 2 отбора обикновено стоят заедно на трибуните. Някои от тях носят шалове, на които са изписани имената на 2 или 3 от отборите от "тримата крале". 



(на снимката: плакат за "Мача на приятелството" между "Шльонск" и "Лехия")


Съвсем логично, феновете на тези три отбора ненавиждат техните "вечни съперници": "Лех" (Познан), "Краковия" (Краков) и "Арка" (Гдиня). На свой ред, привържениците на последните три отбора образуват друг приятелски съюз, наречен "Голямата тройка". 






Може да се разказва много за хулиганските прояви на полските привърженици, но предпочитам тук да спомена положителното, а то е, че те са изградили футболни приятелства, които заслужават уважение и признание.