Постинг
09.01.2013 22:51 -
Бъдни вечер и Коледа в Полша
След 7-часово пътуване с 20-годишна "Сетра", с моята приятелка достигаме острова на спасението- или по-точно, град Гожув Виелкополски (Gorzow Wielkopolski). Въпреки че има 125 000 души население, Гожув е едва на 31-во място по този показател в Полша! Това не е учудващо, като се има предвид, че 17 града имат население над 200 000 души- нещо, което не знаех преди да дойда в Полша. Градът, намиращ се на не повече от 30 км от границата с Германия е известен с отличните си спортисти, особено в кану-каяка и мотоциклетизма. За сметка на това местният футболен отбор сега е в 4 дивизия.
Гожув не се слави с кой знае колко привлекателна архитектура. Очаквах повече от град, разположен на красивата река Варта (мисля, че това име има връзка с батериите "Варта", защото тук се произвежда електротехника).
Центърът на Гожув не е забележителен почти с нищо- дори липсва хубав централен площад. Катедралата е наречена на Дева Мария и точно след Коледа беше пълна... с деца.
Ето какво гледаха те:
Фигурките се завъртат от невидим механизъм, а децата се наслаждават!
Но нашата цел не е град Гожув, а едно село на 6-7 км от града. То се казва Бачина и моята приятелка е живяла там 9 години, преди да стане студентка, след което животът така я е увлякъл, че тя се връща много рядко там.
В селото живеят 3000 души, но пък има... 4 спирки. Тротоарите са широки и реновирани наскоро, улиците са асфалтирани. Не липсват китни къщички с ниски огради и хубави градинки.
Родителите на моята приятелка ме посрещат мило. Аз се опитвам да комуникирам с тях с малкото полски думи, които знам. 6 дни при тях обаче ми бяха достатъчни, за да се чувствам по-уверен, когато говоря. Разбирах може би 30 % от думите, които произнасяха. Оказа се, че са били в България, и то на много места. Помнят и българската ракия, и конфитюрите ни; и, разбира се, шопската салата.
На Бъдни вечер (Вигилия) не се обядва. Семейството се събира в късния следобед. Ако си гладен през това време, може да хапнеш, но само малко. Подаръците се събират под елхата. Всъщност, те са толкова много, че дори се простират около нея.
Вечерята започва в 17 ч. Пристига братът на моето момиче заедно с жена си и детето си. Никой не сяда на масата. Първо се раздава една малка тънка питка- всеки получава по едно парченце и го споделя с другите, като им пожелава нещо. След това поляците веднага се насочват към масата. Тя е добре отрупана- има няколко вида салати (вкл. и т.нар от нас руска салата), 3 вида риба, картофи, пиероги и други лакомства. Поляците не се хранят с месо на Бъдни вечер, но за тях рибата... не емесо, така че си я хапват съвсем спокойно. Впрочем, под покривката е сложено малко пликче със сено- стар ритуал за плодородие.
След храненето следва раздаване на подаръци (може да бъде по всяко време на вечерта), което в моя случай стана по най-тържествения начин. Получих 3 подаръка, което доста ме учуди. Тържеството приключи с няколко семейни снимки. След като младото семейство си тръгна, последва нов разговор с бащата на приятелката ми- много любезен и интелигентен човек. Опитах малко плодова водка, бира и вино, без да се притеснявам от смесване. Странно за поляци, но в това семейство почти не се пие алкохол.
Коледа минава по същия начин, само че все пак има нормален обяд. Храниш се с храната, която е била подготвена в деня преди Бъдни вечер. Тя е толкова много, че стига за 4 дни!
За поляците Коледа е важен празник. Интересното е, че тяхната традиция не е толкова различна от нашата, но сякаш те придават малко повече блясък. Като че ли в България сме толкова изморени от "кризата", че нямаме желание да отпразнуваме хубаво дори Коледа...
Гожув не се слави с кой знае колко привлекателна архитектура. Очаквах повече от град, разположен на красивата река Варта (мисля, че това име има връзка с батериите "Варта", защото тук се произвежда електротехника).
Центърът на Гожув не е забележителен почти с нищо- дори липсва хубав централен площад. Катедралата е наречена на Дева Мария и точно след Коледа беше пълна... с деца.
Ето какво гледаха те:
Фигурките се завъртат от невидим механизъм, а децата се наслаждават!
Но нашата цел не е град Гожув, а едно село на 6-7 км от града. То се казва Бачина и моята приятелка е живяла там 9 години, преди да стане студентка, след което животът така я е увлякъл, че тя се връща много рядко там.
В селото живеят 3000 души, но пък има... 4 спирки. Тротоарите са широки и реновирани наскоро, улиците са асфалтирани. Не липсват китни къщички с ниски огради и хубави градинки.
Родителите на моята приятелка ме посрещат мило. Аз се опитвам да комуникирам с тях с малкото полски думи, които знам. 6 дни при тях обаче ми бяха достатъчни, за да се чувствам по-уверен, когато говоря. Разбирах може би 30 % от думите, които произнасяха. Оказа се, че са били в България, и то на много места. Помнят и българската ракия, и конфитюрите ни; и, разбира се, шопската салата.
На Бъдни вечер (Вигилия) не се обядва. Семейството се събира в късния следобед. Ако си гладен през това време, може да хапнеш, но само малко. Подаръците се събират под елхата. Всъщност, те са толкова много, че дори се простират около нея.
Вечерята започва в 17 ч. Пристига братът на моето момиче заедно с жена си и детето си. Никой не сяда на масата. Първо се раздава една малка тънка питка- всеки получава по едно парченце и го споделя с другите, като им пожелава нещо. След това поляците веднага се насочват към масата. Тя е добре отрупана- има няколко вида салати (вкл. и т.нар от нас руска салата), 3 вида риба, картофи, пиероги и други лакомства. Поляците не се хранят с месо на Бъдни вечер, но за тях рибата... не емесо, така че си я хапват съвсем спокойно. Впрочем, под покривката е сложено малко пликче със сено- стар ритуал за плодородие.
След храненето следва раздаване на подаръци (може да бъде по всяко време на вечерта), което в моя случай стана по най-тържествения начин. Получих 3 подаръка, което доста ме учуди. Тържеството приключи с няколко семейни снимки. След като младото семейство си тръгна, последва нов разговор с бащата на приятелката ми- много любезен и интелигентен човек. Опитах малко плодова водка, бира и вино, без да се притеснявам от смесване. Странно за поляци, но в това семейство почти не се пие алкохол.
Коледа минава по същия начин, само че все пак има нормален обяд. Храниш се с храната, която е била подготвена в деня преди Бъдни вечер. Тя е толкова много, че стига за 4 дни!
За поляците Коледа е важен празник. Интересното е, че тяхната традиция не е толкова различна от нашата, но сякаш те придават малко повече блясък. Като че ли в България сме толкова изморени от "кризата", че нямаме желание да отпразнуваме хубаво дори Коледа...
