Постинг
17.01.2013 18:07 -
Град Олешница (1 част)
Време е да разкажа малко и за градчето, в което живея. Това е Олешница (Oleśnica), на 30 км от Вроцлав. Тя се намира във воеводство Долна Силезия (Dolny Śląsk) и има 37 000 жители, според официалната статистика. Олешница има статут на град още от 13 век и е попадала в ръцете на владетелите на Бохемия, Полша, Саксония, Австрия, Прусия, Германската империя. Преди Потсдамската конференция през юли 1945 г. тя е била в рамките на територията на Германия, носейки името Йолс (Oels).
Архитектурата в централната част е изумителна. Още след като слезете от автобуса на автогарата, ще видите крепостта и Вроцлавската порта.
Не е задължително да минете през нея, за да видите замъка, чиито основи са положени през 13 век, но е разширен по времето на Ренесанса. Сред най-известните му жители са князете Витемберг, както и принцове от рода на Хохенцолерните. Сред тях е и принцеса Цецилия, на която е наречен дворецът Цецилиенхоф в Потсдам.
Около Втората световна война замъкът е служел като затвор (не съм сигурен дали е било така и след нея). Днес в него има училище, неправителствена организация и, както видях някъде, стаи за нощувки.
Замъкът е свързан с Малката базилика с надземен тунел. Не знам по каква причина е наречена така, и коя е (или е била) Голямата базилика. В Малката базилика са погребани някои от князете Витемберг.
Виждате базиликата в дясната част на снимката (а къщата отляво много напомня стила на Цецилиенхоф в Потсдам). Ето и друг план към базиликата:
В неделя преди обед улиците и супермаркетите са празни. Защо, може да разбереш много лесно, ако вървиш около базиликата малко преди 11 ч. Множество коли спират наблизо, цели семейства пристигат и влизат тържествено, за да присъстват на месата. Има много деца и млади хора. Освен това, всяка събота тук се провежда концерт на орган, на който, за мой срам, досега съм бил само един път.
Говорейки за религия, трябва да се спомене, че поляците са силно религиозни. Резултат от това е и забраната на аборта в Полша, освен при изключителни обстоятелства (след изнасилване или при заплаха за здравето на жената). В продължение на 123 г. под чужда окупация поляците са запазили своята католическа вяра, противопоставяйки се на православна Русия и на протестантска Прусия (макар че има и православни поляци, както ще видим след малко). Покойният папа Йован-Павел II е смятан за национален герой- неговите паметници и паметни плочи са навсякъде.
Оказва се, че в Олешница има и православна църква. Това е така, защото след 1945 г. много поляци се преселват в Долна Силезия, принудени от властите в Съветска Украйна. Те обаче заемат местата на немците, също така насилени да напуснат родната си земя. Една от централните улици на града е наречена на град Лвов, а футболният отбор- "Погон"- е наречен на някога съществувал футболен тим в сегашния украински град. Моята приятелка също има украинска кръв- нейната баба е била украинка.
В града също така има и Петдесятна църква. Оказва се, че в Полша от тази църква са около 23 000 официални вярващи. Отношението на Католическата църква към подобен тип харизматични движения е силно отрицателно, но те все пак имат известно влияние тук.
Обиколката ни продължава с пазарния площад, или Rynek. Не е толкова голям, колкото във Вроцлав или Краков, но все пак има своята красота.
На една пейка срещаме и един от символите на града- малката Оленка, държаща в ръка друг символ- роза. Не знам каква е нейната история...
Кметството, или Ratusz (на преден план е Колоната на победата, посветена на германската победа над Франция през 1871 г.)
Наблизо е часовниковата кула. Всеки ден в 12:00 от нея звучи мелодия на валдхорна.
И като за финал, ще ви заведа до красивото езерце в края на града, от което се вижда замъкът.
Понякога в града организират безплатна туристическа обиколка и тогава сигурно ще разбера повече. Въпреки забележителностите обаче, в центъра на града не виждам много туристи. Може би хората просто не знаят каква красота се крие тук. Както забелязах, в повечето пътеводители за Полша Олешница е пропусната.
В следващата част ще разкажа още впечатления от начина на живот тук- този път, как живее нормалният жител на Олешница.
Архитектурата в централната част е изумителна. Още след като слезете от автобуса на автогарата, ще видите крепостта и Вроцлавската порта.
Не е задължително да минете през нея, за да видите замъка, чиито основи са положени през 13 век, но е разширен по времето на Ренесанса. Сред най-известните му жители са князете Витемберг, както и принцове от рода на Хохенцолерните. Сред тях е и принцеса Цецилия, на която е наречен дворецът Цецилиенхоф в Потсдам.
Около Втората световна война замъкът е служел като затвор (не съм сигурен дали е било така и след нея). Днес в него има училище, неправителствена организация и, както видях някъде, стаи за нощувки.
Замъкът е свързан с Малката базилика с надземен тунел. Не знам по каква причина е наречена така, и коя е (или е била) Голямата базилика. В Малката базилика са погребани някои от князете Витемберг.
Виждате базиликата в дясната част на снимката (а къщата отляво много напомня стила на Цецилиенхоф в Потсдам). Ето и друг план към базиликата:
В неделя преди обед улиците и супермаркетите са празни. Защо, може да разбереш много лесно, ако вървиш около базиликата малко преди 11 ч. Множество коли спират наблизо, цели семейства пристигат и влизат тържествено, за да присъстват на месата. Има много деца и млади хора. Освен това, всяка събота тук се провежда концерт на орган, на който, за мой срам, досега съм бил само един път.
Говорейки за религия, трябва да се спомене, че поляците са силно религиозни. Резултат от това е и забраната на аборта в Полша, освен при изключителни обстоятелства (след изнасилване или при заплаха за здравето на жената). В продължение на 123 г. под чужда окупация поляците са запазили своята католическа вяра, противопоставяйки се на православна Русия и на протестантска Прусия (макар че има и православни поляци, както ще видим след малко). Покойният папа Йован-Павел II е смятан за национален герой- неговите паметници и паметни плочи са навсякъде.
Оказва се, че в Олешница има и православна църква. Това е така, защото след 1945 г. много поляци се преселват в Долна Силезия, принудени от властите в Съветска Украйна. Те обаче заемат местата на немците, също така насилени да напуснат родната си земя. Една от централните улици на града е наречена на град Лвов, а футболният отбор- "Погон"- е наречен на някога съществувал футболен тим в сегашния украински град. Моята приятелка също има украинска кръв- нейната баба е била украинка.
В града също така има и Петдесятна църква. Оказва се, че в Полша от тази църква са около 23 000 официални вярващи. Отношението на Католическата църква към подобен тип харизматични движения е силно отрицателно, но те все пак имат известно влияние тук.
Обиколката ни продължава с пазарния площад, или Rynek. Не е толкова голям, колкото във Вроцлав или Краков, но все пак има своята красота.
На една пейка срещаме и един от символите на града- малката Оленка, държаща в ръка друг символ- роза. Не знам каква е нейната история...
Кметството, или Ratusz (на преден план е Колоната на победата, посветена на германската победа над Франция през 1871 г.)
Наблизо е часовниковата кула. Всеки ден в 12:00 от нея звучи мелодия на валдхорна.
И като за финал, ще ви заведа до красивото езерце в края на града, от което се вижда замъкът.
Понякога в града организират безплатна туристическа обиколка и тогава сигурно ще разбера повече. Въпреки забележителностите обаче, в центъра на града не виждам много туристи. Може би хората просто не знаят каква красота се крие тук. Както забелязах, в повечето пътеводители за Полша Олешница е пропусната.
В следващата част ще разкажа още впечатления от начина на живот тук- този път, как живее нормалният жител на Олешница.
