Постинг
03.03.2013 21:23 -
Българите във Вроцлав
Днес ще бъда кратък и ще започна с поздравления към всички сънародници навсякъде по света. За пръв път на националния ни празник съм в чужбина и ми липсва тази еуфория по улиците. Изобщо, човек трябва да се захване и сам да си създаде настроение. Хубавото е, че във Вроцлав от 1997 г. е активна една организация, която е постигнала много успехи досега- Асоциация "Приятели на България". Благодарение на нея България има почетно консулство в града! През този месец тя организира XVIII Мартенски дни на България във Вроцлав, които включват разнообразни събития, като: представяне на книги, българска музика и танци, представяне на българска храна и напитки, работни ателиета по плетене на мартеници и раздаването им на местни граждани в центъра на града. Вчера е имало много интересно представяне на българска храна, на което са присъствали над 60 души (пълният капацитет на залата). Хубавото е, че организацията има чудесни връзки с местни НПО, хотели, ресторанти и музеи, които много спомагат за провеждането на дейностите. Аз присъствах на мероприятие досега и вероятно ще посетя още едно, защото финансовите затруднения не ми позволяват да пътувам между Олешница и Вроцлав твърде често.
Мартенските празници на България не са единствените: такива има през май и през ноември. По този начин, въпреки относително малкия брой българи тук (в сравнение с големи европейски градове), Вроцлав изобщо не отстъпва по броя и качеството на проведените събития, посветени на България.
Ако ме попитате колко българи живеят тук и защо са дошли, ще ми е трудно да отговоря, защото имам бегли впечатления. Тук има хора, които са дошли за да си намерят работа или за да създадат семейство; има хора, завършили във Вроцлав и пожелали да останат. Също така има и немалко българи от ромски произход, които търгуват (легално или нелегално, не знам), а има и практикуващи най-древната професия (дори в малка Олешница). Интересното е, че всички те изглеждат в някаква степен по-различни от българите в България, доколкото един емигрант все пак е принуден да приеме местната култура и начина на живот като свои. Има хора, които поддържат редовна връзка с България, и такива, които нямат никой в родината си, с когото да контактуват. Понякога ме е страх от момента, когато ще започна да забравям думи на родния си език, и се надявам това да не се случва.
В заключение, бих искал да спомена един любопитен факт за ролята на Полша в Освобождението ни: поради това, че част от Полша по това време е окупирана от Русия, редица полски офцери се бият на наша страна(има обаче и такива, които се бият в османската армия). Един от офицерите в корпуса на ген. Гурко е Адам Киечински, а освободител на Габрово е ген. Дерожински, който е от полски произход, макар и роден в Русия. Дерожински загива по време на войната.
Мартенските празници на България не са единствените: такива има през май и през ноември. По този начин, въпреки относително малкия брой българи тук (в сравнение с големи европейски градове), Вроцлав изобщо не отстъпва по броя и качеството на проведените събития, посветени на България.
Ако ме попитате колко българи живеят тук и защо са дошли, ще ми е трудно да отговоря, защото имам бегли впечатления. Тук има хора, които са дошли за да си намерят работа или за да създадат семейство; има хора, завършили във Вроцлав и пожелали да останат. Също така има и немалко българи от ромски произход, които търгуват (легално или нелегално, не знам), а има и практикуващи най-древната професия (дори в малка Олешница). Интересното е, че всички те изглеждат в някаква степен по-различни от българите в България, доколкото един емигрант все пак е принуден да приеме местната култура и начина на живот като свои. Има хора, които поддържат редовна връзка с България, и такива, които нямат никой в родината си, с когото да контактуват. Понякога ме е страх от момента, когато ще започна да забравям думи на родния си език, и се надявам това да не се случва.
В заключение, бих искал да спомена един любопитен факт за ролята на Полша в Освобождението ни: поради това, че част от Полша по това време е окупирана от Русия, редица полски офцери се бият на наша страна(има обаче и такива, които се бият в османската армия). Един от офицерите в корпуса на ген. Гурко е Адам Киечински, а освободител на Габрово е ген. Дерожински, който е от полски произход, макар и роден в Русия. Дерожински загива по време на войната.
ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В СЛОВАКИЯ
с. РИБАРИЦА-хижа БЕНКОВСКИ-седловина ХАЙ...
гр. АПРИЛЦИ-връх УСТРИКАТА-връх МАРАГИДИ...
с. РИБАРИЦА-хижа БЕНКОВСКИ-седловина ХАЙ...
гр. АПРИЛЦИ-връх УСТРИКАТА-връх МАРАГИДИ...
Няма коментари
