Един от най-красивите градове, които съм виждал досега, се намира на брега на Балтийско море. Гданск е град на повече от 1000 години. През вековете често е сменял националната си принадлежност. През половината време е бил в полски ръце, през другата половина- в немски. Но дори тогава градът е запазил относителна автономия благодарение на статута си на Ханзейски град. Между 1919 и 1939 г. Гданск, по това време с немското име Данциг, е обявен за свободен град под протектората на Обществото на народите. Градът е бил с почти изцяло немско население, но в малките населена места около него са живяли само поляци. По тази причина близо до Данциг е минавал т.нар. Полски коридор, който свързва Полша с Балтийско море. Това е било изключително важно за полската икономика. Малко по-късно ще обясня и какво се случва през 1939 г.

Преди да стъпя в Гданск, знаех, че това е красив град, пълен с исторически забележителности. Три от главните ми цели бяха да видя Сточня Гданска, Вестерплате и Балтийско море. Градът се оказа обаче много по-изящен, отколкото си представях. Това се дължи на прекрасната Дълга (Длуга) улица, по която са разположени редица архитектурни съкровища. В началото й се намира Златната порта, а в далечината се вижда сградата на Кметството. Къщите са основно в Ренесансов стил и барок. Има и готически такива, но са по-малко, отколкото в Торун. Трябва да се отбележи, че американските бомардировки в края на Втората световна война сриват целия център, и по-късно поляците го построяват наново, така че това, което ще видите в Гданск, не е автентично.
И така, докато вървим по Дългата улица, се наслаждаваме на изязщни къщи, улични музиканти и китни кафенета. В края на улицата се намира Ратуш/Ратхаус/Кметството, чието строителство започва още през 14 век. Днес там се намира музеят на града.




Малко след Кметството влизате в най-просторната част на улицата, наречена Длуги тарг (Дългият пазар). Това всъщност не е площад- тук се намират къщите на най-богатите жители на Гданск.



Вървим направо и стигаме Зелената порта. Не че наистина е зелена, но така й казват ;) 



Минаваме през нея и се озоваваме до река Мотлава. Тук се намира пътническото пристанище (разбира се, за малки корабчета). Левият бряг е изключително живописен, като ярко изпъква средновековният кран (Журав).



За съжаление, отсрещният бряг е пуст- на него има една стара разрушена сграда, както и няколко по-нови къщи, и много, много диво растяща трева, така че няма да ви показвам снимка от него ;)))

Връщаме се обратно, само че сега по тясна уличка завиваме към Мариацката катедрала, втората по големина в Полша от всички готически катедрали. Тук виждате само една малка част от нея- просто е невъзможно да се снима цялата, освен отвисоко.




Докато обикаляме из уличките, намираме още един шедьовър:


Аз обаче обикалям в търсене на родната къща на моя любим философ, Артур Шопенхауер. Ето я и нея на ул. "Св. Дух":




Минах покрай къщата 3 пъти, като в нито един от случаите не видях някой, който да разглежда с трепет паметната плоча. Но, такъв е животът на философите ;(((


Няма да споменаваме за десетките катедрали из града (от хубави по-хубави!) и се запътваме към Сточня Гданска, родното място на "Солидарност". Огромен монумент е посветен на жертвите на стачката от 1970 г. Интересно е това, че той е построен през 1981 г., по времето на комунистическия режим. Вълненията от 1970 в Гданск, Гдиня и Шчечин вземат 45 жертви. Те са предизвикани не от омраза към Москва (още по-малко пък са платени от ЦРУ, както твърдят някои псевдо-анализатори), а от поредното повишаване на цените на хранителните стоки. Реакцията на правителството на Гомулка е изключително жестока, защото насреща си милицията и армията имат обикновени, невъоръжени хора. 


Тук е и "родното място" на Обединени профсъюзи "Солидарност", създадени през 1980 г. и водени от Лех Валенса по време на победоносната стачка от август 1980 г.


През декември 1981 "Солидарност" са поставени извън закона, обявено е извънредно положение, което продължава малко повече от година. В крайна сметка през 1989 г. "Солидарност" печели изборите, а през 1990 г. Валенса става президент- едно от най-големите разочарования на полското общество, защото той се проявява като напълно некомпетентен в политиката.

Продължаваме с историческата обиколка. Сега се запътваме с автобус 606 към Вестерплате (Westerplatte) , мястото, където започва Втората световна война. Днес това е един прекрасен парк край морето, който се посещава ежедневно от хиляди любители на природата. Миналото му обаче е мрачно. В ранните часове на 1 септември 1939 г. бойният кораб "Шлезвиг-Холщайн" атакува полското укрепление, заето от около 150 войници. Укреплението е част от въпросния Полски коридор към Балтийско море. Полските войници са ръководени от майор Сухарски, който дълго време след това е смятан за герой. Оказва се обаче (това се разбира чак след 1989 г.), че още на 2 септември Сухарски иска да предаде укреплението на немците, смятайки, че няма смисъл от защита (срещу над 3000 добре въоръжени немци). Командването обаче е поето от Дамбровски (който е издигнат в ранг капитан след войната) и продължава чак до 7 септември. Всички полски укрепления в близост до Гданск падат, само Вестерплате се държи. Очакваната помощ обаче не идва и Дамбровски решава да предаде укрепелението. В знак на респект от страна на победителите, майор Сухарски запазва меча си.
Днес тук се намира огромен монумент в соц-стил:



Гледайки от хълма, можете да видите надписа "Никога повече война":



Можете да разгледате и изложба на открито, посветена на боевете при Вестерплате:


И, разбира се, ако се чувствате депресирани от всички тези спомени за войната, можете да си отдъхнете на някоя пейка или пък край морето.

Говорейки за морето, няма как да не споменем Сопот, най-важният полски курорт на Балтийско море и средище на международен филмов фестивал. Дотам се стига лесно с влак, пътят е само 15 мин от Централната гара на Гданск, а билетът е 3.80 злоти. От Сопот ще покажа само дългият 520 м кей, навлизащ в Балтийско море. За неприятна изненада, оказа се, че трябва да платя 7 злоти, за да стъпя на него, но реших да ги жертвам:



Тук можете да намерите скъпи яхти и даже да си купите една- ако разполагате с 460 000 паунда:





Има и хубав плаж, но студеният вятър ме кара а мисля, че той не е много подходящ за любителите на морето. Доколкото знам, времето за посещение на Сопот е... месец септември, а не юли.

И така, приключваме с малката разходка из прекрасния Гданск и неговите околности. Тръгвам си оттук с чувството, че ще се връщам пак и пак, защото всеки, който е бил в Гданск, оставя сърцето си там завинаги.

Поне старата му част. Миналата година бях за два дни. Другото, което ми направи впечатление, че никъде в туристическите райони нямашеопити да ме излъже някой със сметката. Найстина градът има свой дух и остава приятни спомени.